„ВЕЧНОСТЬ – ПРЕДПОЛОЖЕНЬЕ...”
Давид Самойлов (Давид Самуилович Кауфман, 1920-1990 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЕЧНОСТ – ДАЛИ Я ИМА
Вечност – дали я има –
няма ли там да спрат
сили необозрими
звездния кръговрат.
Времето – само отсрочка,
пространството – праг висок.
Цел на вселената – точка.
И тази точка е Бог.
Ударения
ВЕЧНОСТ – ДАЛИ Я ИМА
Ве́чност – дали́ я и́ма –
ня́ма ли та́м да спра́т
си́ли необозри́ми
зве́здния кръговра́т.
Вре́мето – са́мо отсро́чка,
простра́нството – пра́г висо́к.
Це́л на вселе́ната – то́чка.
И та́зи то́чка е Бо́г.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Давид Самойлов
ВЕЧНОСТЬ – ПРЕДПОЛОЖЕНЬЕ...
Вечность – предположенье –
Есть набиранье сил
Для остановки движенья
В круговращенье светил.
Время – только отсрочка,
Пространство – только порог.
А цель Вселенной – точка.
И эта точка – Бог.
---------------
Руският поет, преводач и литературовед Давид Самойлов (Давид Самуилович Кауфман) е роден на 1 юни 1920 г. в Москва. Учил е в Московския институт по философия, литература и история (1938-1941 г.) и във военно-пехотно училище, след което от 1942 г. е мобилизиран на фронта. Публикува стихове от 1941 г. Превежда поезия от унгарски, литовски, полски, чешки и др. езици. Автор е на стихосбирките „Ближние страны” (1958 г.), „Второй перевал” (1962 г.), „Слонёнок пошёл учиться” (1967 г.), „Дни” (1970 г.), „Равноденствие” (1972 г.), „Волна и камень” (1974 г.), „Весть” (1978 г.), „Избранное” (1980 г.), „Залив” (1981 г.), „Времена” (1983 г.), „Голоса за холмами ” (1985 г.), „Стихотворения” (1985 г.), „Горсть” (1989 г.), „Снегопад: Московские стихи” (1990 г.), „Избранное. Избранные произведения в двух томах” (1990 г.) и др., на книги с проза и публицистика, сред които „Книга о русской рифме” (1973 г.), „Люди одного варианта” (1990 г.), „Подённые записи” (2002 г.) и др. Умира на 23 февруари 1990 г. в Талин.